Любопитно

Легенда за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници.

Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Мартениците по света

Мърцишор (на румънски: Mărţişor, в превод малък март), е подобен oбичаят на българската мартеница, една малко украшение, направено от сплетени бели и червени конци, характерно за традицията в Румъния и Молдова. Жените и момичетата носят мърцишори през месец март, ознаменувайки пристигането на пролетта. Заедно с мърцишора се появяват и първите цветя на пролетта, най-вече кокичето.

Юнакът и Слънцето

Според една легенда Слънцето слязло на земята, преобразено като красива девойка. Един змей го отвлякъл и го затворил в двореца си. Тогава птичките спрели да пеят, децата спрели веселите си игри и над целия свят надвиснала тъга. Един млад момък се решил да освободи Слънцето. Цяла година скитал, за да намери двореца на змея, а когато стигнал, го предизвикал на бой. Те се борили дълго, но накрая момъкът победил змея и освободил Слънцето. То се възкачило на небето и осветило целия свят. Настъпила пролетта, природата оживяла, радостта се върнала, но юнакът не успял да доживее пролетта. Кръвта му изтекла в снега и той умрял от раните си. Там, където текла кръвта му, поникнали кокичета - предвестниците на пролетта. За да си спомят освободителя на смета от мрака, хората сплитат бял и червен конец. Червеният цвят символизира любов, красота и кръвта на юнака, а белият - кокичето, първото пролетно цвете.

Пролетта и Зимата

Според друга легенда, в първия ден на март хубавата Пролет, разхождайки се на една поляна, видяла кокиче, което пониква в туфа трънка. Тя решила да му помогне и започнала да разчиства земята, освобождавайки го от пречещите му клони. Като видяла това, Зимата се разлютила. Размахнала ръце и призовала студени ветрове и снегове, които да унищожат цветето. То повяхнало от тях. Пролетта се опитала да предпази кокичето, но се убола на трънката. Кръвта ѝ попаднала върху цветето и го съживила. Така Пролетта победила Зимата. Цветовете на мърцишора символизират кръвта върху белия сняг.

История

Загадка е точният произход на мърцишора, но често се свързва с Римската империя, когато новата година се е празнувала на 1 март, месеца на бог Марс. Той е най-известен като бог на войната, нбо също таа покровителства земеделието и възраждането на природата. Тази негова двойственост е отразена в мърцишора, като белият цвят може да се възприеме като символ на мира, а червеният - на войната. Археологически разкопки в Румъния показват, че амулети, подобни на мърциора, са съществували още преди 8 хиляди години. Те представляват малки гердани, направени от сплетен бял и червен конец, които са се носели около шията. За първи път мърциорът е споменат от Йордаке Голеску. Фолклорисът Симон Флоря Мариан споменава, че в Молдова и Буковина мърцишорът представлява златна или сребърна монета с червено-бяла каишка, носена от децата около врата. Девойките носят на шията си мърцишора през първите 12 дни, а след това го вплитат в косата си, докато видят щъркел или разцъфнало дърво. Тогава нишката се завързва на дърво, а смонетата се купува каш (вид овче сирене).

Обичай

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти.

Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река "че да върви, както тече реката".

Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.